Цветан Дичев

Преди време, когато беше модерно да се гледат сериали като “Дързост и Красота” и да се слушат песни на Росица Кирилова, може да се каже, че БНТ бяха на върха. И то бяха на върха не защото правеха кой знае какви предавания, а защото нямаше друга алтернатива пред нас, зрителите. Ние не бяхме свикнали да гледаме нещо качествено, нещо професионално, ние бяхме свикнали да гледаме предавания за животни и сериали, които имат по не знам си колко хиляди епизода (и представете си, още се гледат от бабите). През тези забравени години българската национална телевизия не можеше да се оплачи от висок рейтинг, но за тяхно най-голямо нещастие, денят на “страшният съд” дойде.

Датата, която екипа на БНТ никога няма да забрави е 01.06.2000г. На тази дата стартира първият частен телевизионен канал - bTV. За много кратко време тази нова за България телевизия се наложи като водеща. Тя направо размаза конкуренцията в лицето на БНТ. След три години друга българка телевизия получи лиценз за национално ефирно разпространение - Нова Телевизия. Тогава bTV започна да се конкурира с нея и до днес двете телевизии са изключително успешни. Поради голямата конкуренция помежду им зрителите някак си забравиха за българската национална телевизия. А и как няма да забравят. На хората им е много по-интересно да гледат скъпи формати, реализирани у нас, а не някакви си предавания от рода на “Вкусът на живота с Васа Ганчева”.

А и как щях да забравя за конкурса “Евровизия”. Той е възможно най-непрофесионалният конкурс, който някога съм гледал. След като Слави Трифонов преди няколко години разкри, че за да спечелиш “Евровизия” освен талант са ти нужни и 50 000 лв. авторитета му се срина още повече. След това последва и най-отчаяният ход на телевизията. Поканиха проф. Вучков като жури на това музикално предаване. Благодарение на неговите гафове екипа на БНТ му даде нова площадка за изява, но уви дори и това не помогна и рейтинга на телевизията остана все така малък.

Медийните гиганти в България отдавна са изключили българската национална телевизия от списъка си с конкурентни телевизии. Та тя не може да се конкурира дори и с кабелни телевизии (като FoxLife). Рейтинга на тази телевизия така падна, че не знам как се намират още рекламодатели да рекламират при нея. Не знам дали това се дължи на “малкият бюджет”, който държавата отпуска, или пък на екипа, които работят в нея, но фактите са си факти. Българската национална телевизия вече не е нито конкурентно способна спрямо другите по-големи телевизии, нито има някакъв стабилен рейтинг. Спокойно мога да кажа, че дните на БНТ вече са преброени и няма да се учудя, ако след няколко години я махнат от ефир (колкото и малко вероятно да е това).

В предишната ми статия ви показах две снимки, които заснех тази зима в Велинград. Сега искам да ви разкажа как аз и моето семейство отидохме до там. По пътя се случиха доста интересни неща. Надявам се, че ще ви е интересно да ги прочетете.

И така тръгнахме около 12:00 часа. Имаше страшна мъгла и не можеше да се кара бързо. На всичкото отгоре и ми беше лошо от предната вечер (бях на дискотека). И така с главоболие и лек махмурлук ме очакваха 4 часа път. И тъкмо когато ми беше най-зле се видя “светлината в тунела”. Стана ми много забавно, когато видях двама шофьори да се бият на една бензиностанция, а представете си, хората, които бяха до тях правеха видео клип. Явно тези двама шофьори бяха попрекалили с алкохола, но повярвайте ми, когато минахме покрай едно село по пътя за Велинград се видях в чудо.

Представете си следното. Влизате в някое непознато за вас село и гледате от ляво една баба стои на един стол и пред нея една масичка. На тази масичка има вино, пелин, ракия, водка, и някакви салами. Всичко явно е домашно производство. След това поглеждате на дясно и хоп - същата история, само че на “щанда” не стои баба, а дядо. Минавате още няколко метра и отново пред очите ви е същата гледка. Това се повтаря около 7-8 пъти.

Честно казано не бях виждал нещо подобно. Явно цялото село беше излязло на разпродажба. И тъкмо когато си помислих, че не може да стане по-странно гледам един доста черен циганин в костюм на дядо Коледа маха пред нас. И неусетно след тези случки пристигнахме в Велинград. Не бях ходил там преди, но като цяло града ми хареса. Определено има какво да се види. Бих препоръчал на всеки един от вас да го посети.

Тази зима имах възможността да прекарам коледните празници в този невероятно красив град - Велинград. Изкарах си повече от добре. Даже и заснех няколко снимки, които искам да ви покажа. Първата показва една изоставена къща в близост до ски пистата, която може да видите на втората снимка. Качеството на изображенията не е много добро, но все пак снимах с телефона ми.

Случвало ли ви се е да търсите интересна книга, но да я няма в нито една книжарница в вашият град? Тогава не ви остава нищо друго, освен да потърсите книгата в интернет. На пръв поглед всички сайтове тип онлайн книжарници са направени много добре. Хубав и семпъл дизайн, съчетан с отлична функционалност и най-важното - голям избор на книги. Всичко е толкова хубаво, но когато направиш поръчка и започнеш да чакаш - тогава започват проблемите.

Поради липсата на качествени книжарници и неподходяща литература за уеб програмиране в Ямбол, аз нямам друг избор, освен да си поръчвам книгите онлайн. Така и правя. За пръв път направих поръчка от books.bg миналото лято. Тогава останах много доволен. Доставиха ми книгата в гарантираният от тях срок на посочения от мен адрес. Направиха ми добро първо впечатление, но само толкова.

Преди две седмици си поръчах още една книга - “JavaScript - професионални проекти”. Оттогава насам си чакам книжката и се опитвам да се свържа с екипа на сайта, но господата така и не ми отговарят. Поне да ми бяха казали, че нямат книгата в наличност. Или да ми бяха обяснили причината, поради която още не са ми изпратили книгата. Но така да се крият и да не ми отговарят на писмата е най-малкото непрофесионално от тяхна страна.

Благодарение на големият им “професионализъм” ме поставиха в едно много неудобно положение. Не знам дали да изчакам доставката, или пък да направя поръчка от друг сайт. Е, ако си отговаряха на писмата може би щях да имам отговор, но… поне добрата новина е, че има и други далеч по-добри онлайн книжарници. Смятам да послушам Longanlon и да си поръчам книгата от New-Books.EU. Дано поне те да си отговарят на писмата.

Нали си спомняте черните младежи с широките дънки, окичени от горе до долу със сребро. Измъкнали са се от гетото и са започнали да правят рап. Улицата ги е научила как да живеят, как да оцеляват. Точно поради тази причина разликата между рапа, който се прави в Америка и рапа, който се прави в България е от земята до небето.

През последните години в България се появиха доста рапъри. Някои от които наистина имат талант. Но за жалост те са прекалено малко. Повечето рапъри в нашата страна си нямат идея как се прави тази музика. Нямат нито продуценти, нито спонсори. Едвам едвам успяват да съберат средства за да запишат песен в някое музикално студио. В повечето случаи сами си пишат текстовете и музиката. Може би затова и те са толкова богати на простотии и псувни.

В такива условия не може да се прави качествена музика. Не помня за последно кога съм гледал някой качествен музикален клип. Даже и не помня кога за последно съм слушал някоя българска рап песен, която да няма изрази от сорта на “е*ал съм му майката мой” и тем подобни простотии.

Не мога да не спомена обаче, че преди 6-7 години рапа беше хит. Слушаше се много и то най-вече от младото поколение. Едва ли имаше някой, който да не знае кои са Мишо Шамара и Ванко 1. Тогава те бяха на върха. И може би ще останат единствените български рапъри, постигнали някакъв успех. Единствените рапъри, които могат да се похвалят със солидни продажби на албуми.

От тези славни години за българския рап вече е останал само спомена. След като се появи чалгата, рапа окончателно загина. Повечето хора започнаха все повече и повече да слушат този нов стил - поп-фолк. Днес, аз не слушам нито рап, нито поп-фолк. Причината е една - липса на професионалисти. Не може да се прави качествена музика без да има подходящи хора, които да я направят.

Всеки един, който поддържа блог си е задавал този въпрос. Аз не съм експерт в тази обласат, но ще се опитам да отговоря на този въпрос чрез опита, който съм натрупал от последните няколко месеца. Истината е, че от един блог можем да спечелим много. Можем да спечелим нови клиенти, можем да спечелим слава, дори можем да спечелим и много нови приятели.

Това, което най-много ми харесва при блоговете е, че можем да пишем на каквато си тема искаме, без да се налага някой да ни цензурира. Можем да изкажем свободно мнението си, без да се притесняваме, че ще има последици. Според мен точно това е причината в България да се появят толкова много блогове, повечето от които са доста качествени. Но нека да се върнем на въпроса. Какво можем да спечелим от един блог? В резюмето на статията се аргументирах с три допирни точки. Смятам, че от един блог можем да спечелим - нови клиенти, слава и много нови приятели. Защо?

Ако имаме фирма и поддържаме блог за нея можем да спечелим нови клиенти. Забелязал съм, че не една компания свързана с хостинг услугите и уеб дизайна имат блогове. В тях те публикуват интересни материали за фирмата им, както и за услугите, които предлагат. Хубавото в такива случаи за фирмата е, че се получава много добра обратна връзка. Всеки един клиент може да изкаже мнението си, а бъдещите клиенти могат да зададат своите въпроси. Ако един такъв блог се поддържа професионално - няма съмнение, че той ще привлече нови клиенти.

От един блог можем да спечелим и слава. Жив пример за това е Perezhilton.com Автора на блога не веднъж е давал интервюта пред медиите. Той споделя, че блога му се посещава дневно от 2 милиона души. Там всяка една статия се дискутира много (има минимум по 100 коментара). От заглавието на блога си личи, че тематиката му засяга известните личности.

Ако пишем интересно и засягаме различни теми можем да спечелим и нови приятели. Преди време бях чел как един младеж срещнал привлекателно момиче в метрото, но имало прекалено много хора и неуспял да се запознае с нея. Младежа бил уеб дизайнер. Нарисувал момичето и направил сайт. Оставил номера на мобилния си телефон с молба, ако някой познава момичето да му се обади. И така за няколко часа телефона му не спирал да звъни, а пощата му се “задръстила” от писма. Запознал се с много нови хора, а пред медиите споделил, че някои писма са били от сорта на “аз не познавам момичето, но ако искаш вземи мен.” Това е един жив пример как за няколко часа можем да се запознаем с толкова много хора, които даже не сме и виждали. Интересно ще ми е да разбера вашето мнение по въпроса.