Цветан Дичев

В предишната ми статия ви показах две снимки, които заснех тази зима в Велинград. Сега искам да ви разкажа как аз и моето семейство отидохме до там. По пътя се случиха доста интересни неща. Надявам се, че ще ви е интересно да ги прочетете.

И така тръгнахме около 12:00 часа. Имаше страшна мъгла и не можеше да се кара бързо. На всичкото отгоре и ми беше лошо от предната вечер (бях на дискотека). И така с главоболие и лек махмурлук ме очакваха 4 часа път. И тъкмо когато ми беше най-зле се видя “светлината в тунела”. Стана ми много забавно, когато видях двама шофьори да се бият на една бензиностанция, а представете си, хората, които бяха до тях правеха видео клип. Явно тези двама шофьори бяха попрекалили с алкохола, но повярвайте ми, когато минахме покрай едно село по пътя за Велинград се видях в чудо.

Представете си следното. Влизате в някое непознато за вас село и гледате от ляво една баба стои на един стол и пред нея една масичка. На тази масичка има вино, пелин, ракия, водка, и някакви салами. Всичко явно е домашно производство. След това поглеждате на дясно и хоп - същата история, само че на “щанда” не стои баба, а дядо. Минавате още няколко метра и отново пред очите ви е същата гледка. Това се повтаря около 7-8 пъти.

Честно казано не бях виждал нещо подобно. Явно цялото село беше излязло на разпродажба. И тъкмо когато си помислих, че не може да стане по-странно гледам един доста черен циганин в костюм на дядо Коледа маха пред нас. И неусетно след тези случки пристигнахме в Велинград. Не бях ходил там преди, но като цяло града ми хареса. Определено има какво да се види. Бих препоръчал на всеки един от вас да го посети.