Уникалността е едно качество, към което винаги съм се стремял. И като се замисли човек, да си уникален е толкова трудно понякога, а понякога е толкова лесно. Всъщност всичко зависи от теб. Аз лично никога не съм се интересувал от неща, които са били “модерни”, никога не съм се интересувал от модата толкова, че каквото е модерно и аз да си го купувам веднага. Да си уникален, да правиш това, което мислиш, а не това, което мислят хората. Това понякога е безценно. Никога не съм харесвал (даже мога да кажа и че ненавиждам) хора, копиращи се взаимно. Представете си колко е смешно само да излезете с пет човека със едни и същи тениски, например.
Времената се менят, годините си минават, но много малко хора се променят и се стремят към уникалността. За жалост болшинството започва все повече и повече да копира все същите и до болка познати неща. Като започнем от стил на обличане и стигнем даже и до интернет сайтовете. Забелязали ли сте, че когато се направи някой уникален и успешен интернет продукт, след няколко месеца в интернет пространството има поне пет сайта, напомнящи на него. Сходни имена, сходни дизайни (външен вид). И нито един от тези сайтове (копирачи) не успява. Аз твърдя, че те не успяват, именно защото не са уникални!
Тези редове, които в момента четете не са просто празни приказки. Защото аз съм убеден, че моите виждания по този въпрос съвпадат и с вашите виждания. За живота, който ни обикаля. Тук в блога съм писал подобни теми. След като публикувах мнението си за Emo стайла, успях да прочета немалко коментари, които са от сорта “много сме яки, бее”. Но нито един от тези т.нар. Емота не си направи труда да каже защо се облича по начин, по който се обличат страшно много хора като него. Т.е. защо не е уникален сам по себе си. Аз не смятам да убеждавам който и да е било, че трябва да се стреми към уникалност или нещо подобно. Но всеки, който се стреми към това качество не съжалява. В това мога да ви уверя.
6 януари 2009г.
Цветане, мога ли да препечатам това есе във вестника, който издаваме в нашето училище? Разбира се, със съответното позоваване на автора и източника.
6 януари 2009г.
Разбира се, няма проблеми. :)
6 януари 2009г.
Браво Цецо, много добре написано. :)
6 януари 2009г.
Естествено, че трябва да бъдем уникални. Добре си представил всичко. Преди време бях писал подобна статия за тези работи
http://arrowsss.wordpress.com/2008/12/27/%d1%81%d1%82%d0%b8%d0%b3%d0%b0-%d1%81-%d1%82%d0%be%d1%8f-%d0%ba%d0%be%d0%bd%d1%84%d0%be%d1%80%d0%bc%d0%b8%d0%b7%d1%8a%d0%bc/
6 януари 2009г.
Радвам се, че статията ви харесва. :)
6 януари 2009г.
Знаеш ли? Аз мисля,че тези които копират, даже не го осъзнават!
Те просто прихващат “модата”…
Разбира се има изключения.
Аз също се стремя към уникалност. Но не разбирай под уникалност например да не следим модата…в смисъл все едно да кажеш, че не може да слушаш поп музика, защото другите я слушат, защото копираш…Или не може да обличаш същата блуза като твой приятел, защото го копираш….
Всичко се върти около собствените вкусове и не винаги това е признак на повтаряемост, а е признак на естетичност. Например: Правиш сайт според твоя критерий…може да се окаже,че си приповторил идеята… но не си го направил умишлено…
Но наистина е хубаво да се стремим към новото и различното. То е ясно ,че винаги ще има хора, които ще са “копирачи” и “Иноватори”…Има нужда от уравновесяване на нещата.
6 януари 2009г.
Благодаря.
6 януари 2009г.
@Ned: не че не следя модата (все пак не ходя облечен в дрехи от 20 години), но имах предвид друго. И по-точно системното копиране. Т.е. ти си купуваш блуза и още няколко твои приятели си купуват същата блуза. Купуваш си определен модел телефон - твоите приятели също го купуват. И не защото им харесва или защото не им харесва, а защото ти си го купил.
Относно музиката - ти харесваш определен музикален стил. Ако този стил е добър, много хора ще го слушат, но не защото копират, а защото стила е добър. Но ако се сещаш имаше една песен (Четири минути, на Мадона) и преди няколко дни бях гледал един румънски (май че беше) хит - Пет минути. Тук може да се каже, че идеята е взета от песента на Мадона, но не изцяло. Обаче българските певици, или по-точно композитори, купуват правата на няколко мелодии и правят музикален хит. Това вече не е уникално, но явно носи добри пари.
6 януари 2009г.
Хехе…както и да го погледнеш няма начин да не се повторят идеи. Особено в музиката нещата започват да се сливат. Текстовете не само се преекспонират, но и в бъдеще ще се преповтарят.
Има и такива случаи. Например аз харесвам поп музика. След 2 месеца приятелство и другия прослушва такава музика, въпреки че преди не я е траел. Едва ли го прави, за да ме копира?
6 януари 2009г.
Не, чак да те копира, съмнявам се. И аз преди не слушах поп/рап музика, но от година и нещо започнах да я слушам все повече и повече. Едва ли, защото копирам някого. Просто защото някои песни ми харесват. :)
7 януари 2009г.
Именно….има разлика…ще ти дам пример…
Сестра ми, когато се върна от Англия беше прихванала “синдрома на изреченията - УЕ”. След всяка реплика добавяше едно “УЕЕЕЕ”… В последствие се оказа,че едно от момичетата постоянно го ползва и сестра ми въобще не се е усетила,че го използва…Така,че не всичко става съзнателно.
7 януари 2009г.
Личната уникалност е нещо естествено. На света няма два еднакви човешки индивида. В това е и една от основните ни ценности като биологичен вид.
Все още обаче сме на такъв етап в развитието си, в който хората съществуват на общности. Всеки от нас, иска или не иска, принадлежи към стотици такива. По най-различни признаци. Примерно, аз принадлежа към следните общности:
- на мъжете
- на бащите
- на почитателите на твърдия рок
- на работещите на свободна практика
- на хоби-фотографите
- на шофьорите (в см. притежаващи автомобил и редовно участващи в пътното движение)
- на тези, които не обичат краве масло
- на собствениците на апартаменти
- на топлещите се на ток
- на любителите на планината
и т.н.
Колкото повече индивидът представлява една последователна, стабилна и хармонична система от принципи, убеждения и поведение, толкова по-маловажно за него е формално да принадлежи към дадена общност. И обратно: когато човек е неуверен, нестабилен или има вътрешни противоречия, той търси опора в общностите.
И обикновено се стреми да демонстрира принадлежността си към желаната общност, възприемайки доброволно характерните общи отличителни белези на нейните членовете - дори и с цената на компромиси. Зависи доколко принадлежността в важна за него.
Като ученик за мен беше важно как съм облечен и колко ми е дълга косата - за се легитимирам като част от онази общност, която не се примирява с тъпите правила, а обратно - нарушава ги. Въпреки че си имах неприятности. Впоследствие, на определен етап, ми беше важно да се обличам по начин, който ме легитимира като част от общност с определени доходи и статус - въпреки че ми беше досадно. Самата ми среда го налагаше - тоест, ако не го правех, бих усложнил комуникацията си с нея, което би ми донесло ненужни проблеми.
В момента си избирам облеклото най-вече по удобство, функционалност и качество (и отвреме-навреме - по прищявка). Колкото и парадоксално да е на пръв поглед, именно сега мога да кажа, че имам собствен стил на обличане. Без да съм го търсил, без да съм полагал усилия да бъда “стилен” или “уникален” (да не говорим за “моден”). Не съм от тези, които се забелязват по улицата отдалеч - но за сметка на това съм от тези, чийто начин на обличане е в пълна хармония със самите тях.
И мисля, че това е всъщност уникалността: външният израз на вътрешната хармония у човека. Израз, който не е привнесен отвън и наложен с цената на компромис, а се е получил като естествен резултат “отвътре”.
При това далеч не е задължително да изобретяваш непрекъснато топлата вода. Много от нещата, върху които е изградена личността ни, са възприети - и в това няма нищо учудващо или нередно. Важното е да възприемаме САМО това, което сме убедени, че си струва да се възприеме. Както и да се освобождаваме навреме от неща, които са се оказали безсмислени - дори и да са лично наше “изобретение”.
Чисто подражателското или формално възприемане на външни признаци, колкото и удачно да е, може да те направи ефектен, дори оригинален. Но това не е истинската уникалност. Истинската се получава, когато си максимално верен на себе си - БЕЗ ЗНАЧЕНИЕ ДАЛИ ТАКА ПРИЛИЧАШ НА НЯКОЙ ДРУГ ИЛИ НЕ.
И то не само по отношение на дрехите, а по отношение на всичко. Най-вече - на мисленето.
Човекът, мислещ не с чужди щампи, а със собствената си глава; човекът, спазващ последователно собствените си, ясни, осъзнати и обосновани принципи и норми; човекът, познаващ и владеещ емоционалния си свят, е винаги уникален. И дори да не се забелязва от километри в тълпата, когато срещнеш такъв, веднага го усещаш.
И нерядко дори не се сещаш да разгледаш как точно е облечен. Нито да се поинтересуваш каква музика слуша ;)
7 януари 2009г.
Много точна статия. Аз работя като фризьорка. Много се дразня, когато навлезе някоя мода и всички - на кой му отива, на кой не започват да искат една и съща прическа. От няколко години насам много се дразня от поведението на абитуриентките. Абитуриентът - това е млад човек, който иска да бъде различен, да бъде бунтар, да разчупва догмите и да тласка живота напред. Какво се получава обаче - всички абитуриентки искат да изглеждат като кукла Барби, като фолк певица или като принцеса от приказките. Прическата трябва да е с вградена коса задължително на едри къдрици вдигната горе и пусната отзад… После ме питат, ама защо не слагаш снимките на новите прически в сайта - ами какво да сложа - аз като снимам една и няма нужда да снимам останалите - не виждаме ли фолк певиците - абсолютно всички изглеждат еднакво, трябва да се загледаш доста, че да успееш да ги различиш. За турските сватби(не искам да слагам всички под общ знаменател) се наложи прическа на клечки - още като дойдат и почват - искаме клечки, ама как така - всички на клечки, нека да сте различни! А те - не! Искаме клечки! Еми, последната сватба а отказах директно, защото вече ми омръзна да правя тази глупава прическа - с пресата да издърпване косата клечка по клечка… А абитуриентките да не се сърдят, обаче не разбирам как едно интелигентно младо същество може да се облече с кринолин с обръчи, с рокля тип кючекиня или с някакъв прозрачен парцал, който и подчертава всичките сланинки. Най-дразнещото е че всички са еднакви - като стил, като цвят на тоалета и като прическа. А родителите им хвърлят сума ти пари, за да са различни. Ама не са.
9 януари 2009г.
:))”Когато да бъдеш различен е твърде лесно, значи да бъдеш такъв е крайно важно.” Как ти се струва? Колкото по-сиво, толкова по-опасно…
Печелиш ме като читател.
5 април 2009г.
да копираш е ужасно но да си уникален е уникално хората са различни но все пак уникалните се открояват все пак са уникални!!!