Бедността
Бедността - проклятието на 21-ви век. Всеки се опитва да е солидарен към хората, които просят, всеки иска да им помогне по някакъв начин, но никой не иска да бъде на тяхното място. Най-малкото, защото повечето хора не ценят бедните. А бедните също са хора с мечти и за разлика от повечето от нас те ценят живота и малкото, което имат, много повече от всички нас.
Представете си малко дете как се радва на новата си играчка. Представете си как се усмихва, как се смее. А след това си представете сираците. И как те се радват дори и за една филийка хляб. Представете си тяхна мъка в очите им. А те не са виновни. Никой не избира семейството. Никой не си избира съдбата. Въпреки това, повечето хора ги гледат с презрение. Защо се питам аз? Те не са ли хора?
И пак на тази болна тема… бедността. Хора в африканските страни умират всеки ден поради една причина - липсата на каквито и да било средства. Дори и за храна. Те нямат шанс нито да учат в колеж, нито да имат едно нормално семейство. Те се борят. Борят се за оцеляване. А това не е Сървайвър, това е живота.
Хората, които са бедни нямат нужда от съжаления. Нямат нужда да бъдат гледани с презрение. Имат нужда от помощ. И кой ще им помогне, ако не ние? За това следващия път, когато видите някой да прости, оставете му поне 20 стотинки. За вас може да не са нищо, но за просещия човек са много. Нека бъдем по-добри, нека бъдем по-солидарни. Доброто няма да дойде само, доброто ще дойде, когато всички ние започнем да го правим.
С това кратко есе взех участие в конкурса на БГРЕПОРТЕР, организиран главно заради Blog Action Day. Повече - тук.
Ако харесвате това, което четете тук не забравяйте да се абонирате с RSS фийд или направете безплатен абонамент по е-мейл, за да не изпуснете нещо интересно.
сряда, 15 октомври в Обща
Коментари: 7
15 октомври 2008г. в 21:28
Опитал си поне. ;)
15 октомври 2008г. в 23:00
Така е наистина има много бедни хора по света, има многои в нашата страна за съжаление.Аз много съчувствам на тези които са принудени да оцеляват като просят защото съм била на границата и аз да го направя някога.Слава богу намерих начини да не стигна до там.Много добре разбирам тези хора и винаги съм имала желание да помагам до колкото мога и съм помагала.Но вече доста често ми се случва да се замислям когато видя такива хора/говоря специално за просещите по улицата/дали те наистина са в това унизително положение или това е просто доходно начинание.Аз в моя малък град зная за няколко такива “просяци”които си изкарват доста добри надници от порядъка на 50 - 60 лева.Имат си определена територия където работяти си докарват доста добри пари.Мисля и, че всички са чували за българските просяци в чужбина, които тука имат двуетажни къщи.Ние българите можем всичко да омъскарим - дори да превърнем просията в бизнес.И когато веднъж те преметнат така на улицата, всеки следвъщ път все повече се замисляш дали наистина трябва да помогнеш.И заради находчивите страдат и наистина нуждаещите се от помощ.
16 октомври 2008г. в 15:21
@доби: ами не знам това дали е доходно начинание, но честно да ти каже, едва ли ще си много щастлив, ако излезеш и просиш по улицата. Хората да те гледат с презрение. По този въпрос може да се спори доста. Защото ако някой е имал шанса да учи и сега проси - не говори добре за него, но не всеки има този шанс (да учи имам предвид).
@Симеон Симеонов: да, така е. И се радвам, че го направих.
18 октомври 2008г. в 15:11
Мисля, че не си ме разбрал правилно.Не твърдя ,че просията като цяло е доходно начинание, а само,че е трудно на пръв поглед да направиш разлика между истински нуждаещия се и тези който са превърнали просията в доходно начинание.И не смятам, че всички гледат просяците с презрение,има много добри хора които помагат.Но искам да питам как може да ги различаваме, тези истински нуждаещите се от печелещите от просията!
18 октомври 2008г. в 15:28
Аз лично много пъти съм помагала на хора в нужда,и смятам да го правя и за напред когато имам възможност,но само на такива които виждам, че правят нещо , мъчат се да излязат от това положение.Дразнят ме тези които само хленчат и се оплакват и същевременно нищо не предриемат,искат само хората да ги съжяляват и да им помагат.На такива хора не бих помогнала.За мен е много важна и причината поради която са стигнали до това положение.
18 октомври 2008г. в 21:09
@доби: да, явно аз не съм те разбрал както трябва. Като цяло темата за Бедността е доста спорна и всеки има различно мнение. Съгласен съм, че има хора, които се категоризират като просяци, но в същото време изкарват много повече пари от всички нас.
Даже току-що си спомних една случка преди няколко години. Беше зима и цялото ни семейство и роднини бяхме на кръщенето на братовчед ми. Пред църквата имаше доста цигани, които просеха и си изкараха добри пари. Та наистина има хора, които с просия си изкарват прилични доходи.
29 октомври 2008г. в 16:34
В България бедните за сметка на богатите.Не съм съгласен че със просене можеш да си искараш прилични доходи , за колко време за 1-2 дена .. ами после пак ли ? Лошото е че в България има много расова дискриминация и държавата е виновна много..
Ако тези бедни хора без значение какви са Българи , цигани им се осигори работа няма да е така..