Да, знам че заглавието звучи малко стряскащо, но когато прочетете цялата статия ще разберете какво точно имам предвид. А то е много просто - как хората от село, които идват да учат в града попадат във по-хубави паралелки, защото имат по-голям успех. Да, ама питали ли сте се този успех дали е заслужен? Нормално ли е масово учениците от село да имат висок успех, а когато се преместят да учат в гимназия успеха им да спада главоломно? Не, нали. Ама на село нещата не стоят както в града. Защото на село всички се познават. И шуробаджанащината там е голяма. Той е син на еди кой си, значи трябва да завърши със отличен успех.
Е, да, ама не. Това не е никак честно спрямо учениците от града. Аз например, когато кандидатствах след осми клас имах почти отличен успех, но той не се оказа достатъчен, за да вляза именно там, където искам. Защото хората от “селската мафия” вече бяха заели свободните места. Разбира се, след първия срок повечето от тези хора се преместиха да учат другаде, защото нямаше как да завършат. Нямаше как да минат дори и първата година. Защото знанията, които бяха научили на село не им се оказаха достатъчни, за да изкарат дори и една тройка! И какво ще стане с тези хора след като завършат? Ще се върнат на село и ще си доят кравите. Това ще стане.
А може да не става така. Учителите могат да пишат точно толкова, колкото учениците заслужават. Така те ще са доста по-спокойни, че учениците няма да ги злепоставят пред новите си преподаватели. Но където има шуробаджанащина има и пари или някакви други дивиденти. Спомням си, преди доста време, имах една учителка, която преподаваше частни уроци по български език и литература. Цената на тези уроци възлизаха около стотина лева на месец. Вярно, литераторката беше добра, но всеки един нейн ученик, който посещаваше уроците й не получаваше по-малко от петица за годината. И то защото тя преподаваше и в училище. А това доколко е законно и аз не знам.
Та когато дойде 15-ти септември, нека учителите да си спомнят на кой как и защо са му писали по-висока оценка. Тогава, ако все още имат достойнство, нека да излязат и да стачкуват, че заплатите им били ниски.
9 септември 2008г.
Мисля, че ще стане обратното, а именно, че “селските мафиоти” ще успеят и ще изкарат пари, защото го правят по нечестен начин, а добрите, умни и редовни ученици, които си учат редовно уроците и изкарват горе-долу добри оценки може би няма да успеят толкова много… За учителите не знам, всеки иска да изкарва много пари с минимални усилия. Да, вярно, че повечето ученици са “лоши” и се размотават в часовете, бягат и т.н., но за това вината не е само на учениците, а може би и на учителите, които явно не откриват точният начин и точните думи за преподаване. Деъъъм! Радвам се, че съм последна година и завършвам. После сигурно може и крави да доя, няма лошо - стига да ми харесва… :)
9 септември 2008г.
Уважавам изказаното мнение, но не мисля, че трябва да се слагат всички деца под общ знаменател! До 7-ми клас съм учила на село, кандидатствах и ме приеха в елитна гимназия и успехът ми през всичките години беше отличен, а сега след като завърших съм приета да следвам в чужбина. Не отричам, че съществува това, което е описано в статията, но не всички са така. Благодаря :)
9 септември 2008г.
@RMPG: аз не казвам, че да доиш крави е срамна работа. Познавам хора, които го правят и не мисля, че това е нещо лошо. Въпроса тук обаче е друг. И аз не обвинявам учениците, а учителите. Защото до някаква степен и те са виновни, че децата бягат от час (както казваш ти). Но нормално ли е учителка, която ти преподава да си рекламира клуба по български език и едва ли не да твърди, че ако не си в него няма да научиш нищо. А тези, които членуват в клуба и които разбира се си плащат, получават хубави, макар и незаслужени оценки.
@Ученичка: нямам абсолютно никакво намерение да слагам всички под общ знаменател. Тези думи, които съм написал в статията съм ги чувал и от мои съученици (идващи от село). Така че е хубаво, че има такива като теб. Хора, които са си заслужили оценките (щом си приета в чужбина, няма начин да не е така). :)
9 септември 2008г.
Прави си за някой неща, но не генерализирай толкова. И позлвай по-политически коректни думи, не от село, ами извън столицата :)
9 септември 2008г.
@MARFI: Или по-точно да се каже който живеят на една туба бензин от града. :D Иначе и аз съм на абсолютно същото мнение на което е и Цецо , защото все пак сме от един клас и аз съм го разбрал това мн. добре което е описал по-горе. :)
9 септември 2008г.
Еми то е ясно… И все пак учителите си правят реклама, не мисля, че това е забранено, но го смятам за тъпо. Мда, точно така. И съм имал подобен случай, когато една учителка ме попита с какво ще си изкарвам хляба като порасна. Отговорих, че не е нужно нито да стана учител, нито да блъскам цял живот, за да постигна нещо, както е било преди години. Казах и че изкарвам добри пари от интернет проект, който имам. Тя не ми повярва, защото е почти на възрастта на баба ми и живее още в далечното минало. Идеята обаче е друга. Според мен не е нужно някой да рекламира нещо, най-малко в училище. С малко знания и точните думи винаги може да има интерес. А за селските мафиоти, колкото искаш са. Да - има изключения. Балансът в училище е голям. В смисъл такъв, че и учителите, и учениците са по-равно виновни за действията, които се случват. И е тъпо да седна да обвинявам някой. И трето - родителите също имат пръст в цялата работа - основно с възпитанието на детето, което са отгледали и пратили на училище.
10 септември 2008г.
смешно е да се оправдава некадърността, тъпотата, профанизма на учениците с алчността на учителите.
при тази липса на деца и при този лавинообразен растеж на успеха навсякъде написаното е жалко..
някой няма ли да си направи труда да помисли, преди да пише простотии…
а децата не бягат от час заради учителите…а защото просто правят каквото си искат- за тях просто няма правила, нито навици от семейството.
колко от вас се кефят , когато са на работа??
обаче се натискате, нали…че дайе и угодничите..
хайде, нали не ви е интересно- напсувайте шефа си и..му поискайте пари аванс..
успех лицемери!!
10 септември 2008г.
Здравейте Уважаеми Колега!!!
Предлагам Ви моята изповед и ИЗХОД!
Аз съм учител, препатил също като Вас, и в тази връзка искам да Ви споделя някои свои виждания и поуки, които предполагам ще Ви заинтересуват.
Казвам се Николай Ганчев Колев.
Завършил съм ПИПУ”Д.Михайлов” гр. Силистра през 1977 год.
Преподавам математика от 30 години в ОУ”Св.П.Хилендарски”, с. Лисец, Ловешка област.
Обучил съм хиляди Ученици.
Сред тях има летци, учители, морски капитан, борсови посредници, адвокати и много емигранти.
Но от няколко години, освен общоучителските проблеми за заплати, признание и отношение, при мен се добавиха и притесненията за съкращения.
И ето, тази година, те се оправдаха – закриха нашето училище.
Заповед № 6/01.07.2008 г., с Решение на Общинския съвет Ловеч - шифър-2338 6001
Пратиха ме на борсата под № 617302 от 02.07.2008 г.
Отношение – нямам думи: унижения, бюрократизъм …
Празни приказки, че ужким ще ми осигурят място в ново училище.
Няма такова! Напред – назад. Иди тук, иди там…
В крайна сметка – пълна безизходица, финансови проблеми… не ми се говори!
Всичко това ме принуди трескаво да потърся алтернативи за оцеляване.
Пробвах
- Едно - Борсата - няма за вас;
- Второ - базовите училища (след поглед върху ЕГН-то - 1957г.) -съжаляваме ще ви се обадим;
- Трето - финансови къщи и банки (също, след поглед върху ЕГН-то - ще ви потърсим);
- Частни фирми - тук бяха по-благосклонни - започвате като пазач на 24 часово дежурство, на три смени.
Това бе благодарността на Държавата за 30 години съвестно писане на разпределения, класни, контролни, планове, родителски срещи, посещения по домовете, консултации и т. н.
Никъде не ме попитаха - какво мога, но навсякъде се интересуваха от годината на раждане.
Затова казвам - “Благодаря ВИ г-н Министър Вълчев! Когато през месец май съвестно отварях пароли, попълвах отговори и теглех формулярите за външно оценяване (четвърти и пети клас) - ставах за нещо, но след 15.06. 2008 г., къде - на боклука”.
По някое време попаднах и на кратко съобщение за някаква учителска Програма за допълнителни доходи, гласяща нещо като «…до 6900 – 38000 лева годишно допълнителни доходи за учители…». В първия момент и аз, като повечето хора, си помислих, че е поредната далавера и без да вникна за какво става дума я изтрих.
При мен нещата, както казах, се усложниха. Отникъде алтернатива. Още повече – на село.
И изглежда всичко това ме е довело до отчаяние и униние. А в такъв момент човек започва да гледа на света с по-други очи. И да си го кажа направо – като удавник търсещ сламката…
Затова, когато повторно мярнах горното съобщение, реших все пак да го отворя и да видя за какво става дума (аджеба). От предишните ми опасения, че това е някаква далавера, като че ли не бе останал и помен или поне бяха доста избледнели. Както казах, бях готов наистина да се захвана за, каквото и да е.
Позачетох се – «информационни продукти», «…като топъл хляб», «клиенти», «надомно», «богатство» … И в един момент мъглата пак падна пред очите ми. Аз се боря за оцеляване - те ми говорят за богатство!
Но на сутринта, като се събудих поотпочинал, по едно време, като че ли нещо ми проблесна!
«Собствен информационен продукт»?!
Постепенно започнах да загрявам - та това си е писане на теми – рецепти, технологии, указания, разяснения, ноу-хау, инструкции…
Нещо, което ние учителите най-много умеем.
Та, нали все на това учим децата – да пишат, да се изразяват, да обясняват?
Най-близката аналогия беше с темите за изпити и матури по български език, история, география. Но, както знаете, това са вече забранени неща (конфликт на интереси, според Министъра). Е, поне за тези от Вас, които все още не са съкратени.
Но кой е рекъл, че теми могат да се пишат само за Николчо, овчарчето Калитко и др. такива. Пък и колко може да се спечели от тях? Учениците и те си броят стотинките из джобовете.
И тук, аз като математик, бях окончателно очарован, след като разбрах съвсем ясно за какво става дума! А именно, че светът не е само линеен, нито даже равнинен, а пространствен – в три измерения!
Преведено на наш, учителски си език, това означава, че пари можем да изкарваме не само по известния ни стандартен начин – като учители в училището, а и по много други начини, стига само да «позавъртим» малко гледната си точка в пространството (а не да правим безсмислени опити да променяме равнинния или даже линеен свят на сегашното ни образование). При това – със същите знания и умения, които и сега притежаваме по диплома, призвание и квалификация.
Така научих за един колега - учител по български език и литература (от колегиалност няма да му казвам името, но съм убеден, че историята му е 100% достоверна и че Вие също няма да имате никакво съмнение за това).
Та той, още в зората на демокрацията, в тъмните и неясни години от края на миналото столетие, се разхождал препасан с огромен мобифон, когато едно такова чудо струваше около хилядарка или 4 – 5 тогавашни учителски заплати.
При това не само ходел, но и говорел постоянно с него, което само по себе си също струвало доста пари. И това доста впечатлявало околните.
Е, вярно, че бил нисък и набит на вид, но случая няма нищо общо с мутренските истории.
Човекът бил наясно,
1. че има образование, като всички нас;
2. че светът е обемен и може да изкарва с образованието си пари и по друг начин;
3. че парите не миришат, стига да са законни;
4. че нещата не стават с молби за подаяния (дали да ни увеличат заплатата с 10 лв. или с 12 лв.!!), а като си ги вземаме (парите) според заслуженото и способностите.
Е, няма да Ви мъча повече и директно ще Ви кажа – човекът пишел поезия, при това доста «солена», за ранните чалга-изпълнителите.
Да, да! И на мен в първия момент това ми се стори … даже малко гнусно.
Но постепенно започнах да разбирам, че това е светът на търсенето и предлагането.
И ако Министърът на образованието не може или не иска да оцени колегата по достойнство, като учител – филолог (за което е учил 5 години и е пропилял маса средства на родителите си), то има аудитория (светът е обемен), която със сигурност не само го оценява, а направо го позлатява!
И действително, като си помислих, започнах да осъзнавам, че аз не съм върховен съдник на обществото и не мога да съдя нито колегата, нито феновете му. Та нали те са няколко милиона български граждани? Пълнят стадиони, зали. Това, което правят не нарушава законите. И … си плащат. Без преговори, кантарми, стачки …
И даже по строгите критерии на Министър Вълчев, колегата си изкарва по този начин едни добри пари, при това 100% законни. Аз няма да споря с когото и да било доколко това е морално, етично, нравствено, приемливо, професионално … Само си припомням възклицанието на един древен римски император по повод въвеждането на такса за тоалетните - Парите не миришат!
Когато фактите говорят и Боговете мълчат.
А аз съм убеден, че вече и Вие сте убедени, че пари (това най-важно, фундаментално благо за нас хората в днешния свят) могат да се заработват от всеки колега – учител:
1. много;
2. допълнително;
3. законно;
4. надомно;
5. професионално, по специалността ни.
И за всичко това трябва само малко да ни се помогне!
Ето, да взема себе си за пример.
Как бих могъл аз, като съкратен математик по образование, с 30 годишна квалификация, да намеря допълнителна или даже основна (след като съм вече съкратен), извън училищна реализация на знанията си и по-точно – как да си осигуря доходи?
Ето, за това съм благодарен на господин Ламбов, автор на една, бих казал уникална Програма за учители.
Когато му пратих запитване за повече подробности, той ме попита:
«Г-н Колев,
След като 30 години сте пълнили и празнили басейна с вода едновременно през няколко тръби с различен диаметър и дебит, зададохте ли си въпроса – кому е нужно това? На колко Ваши ученици това знание е свършило конкретна работа? Колко от тях Ви се обадих през годините да Ви благодарят за тази задача?»
В първия момент аз се жегнах и бях готов да споря, но, както казах, обстоятелствата ме притискаха и това ме караше да държа очите си и ушите си по-широко отворени. Е, разбира се, започнах да нося вода от 9 кладенци – за нуждата от математическите знания, за тяхното конкретно приложение в редица технически области.
В интерес на истината, бях учтиво и без забележки изслушан.
След което г-н Ламбов, все едно че не беше ми задавал горните въпроси, ми написа един e–mail и не просто ми отвори очите, ами направо се окорих.
Ето думите му:
«Г-н Колев,
Аз не оспорвам необходимостта от математически знания. Затова нека за момент да си представим, че заменяме басейна от Вашите задачи с едно портомоне или портфейл за пари. Личния портфейл на всеки човек и даже на всеки ученик или семейния бюджет. Какво ще стане с нашия портфейл ако едновремено го пълним и празним от няколко източници на доходи и разходи с различен произход и интензивност?»
Ето, в този момент г-н Ламбов ми «завъртя» гледната точка в пространствения свят.
Аз, 30 години, заедно с моите ученици, бях пълнил и празнил басейна с вода. А изведнъж се оказа, че математиката, на съвсем човешки и разбираем език, може да обяснява далеч, далеч по-лични и даже бих казал – по-фатални неща, като имането или нямането на пари! Кого е еня за водата? Но за парите…!
Ами сухата комбинаторика
и нейното приложение за създаването на Системи от комбинации с гарантирана печалба от тотото, за което се оказа даже, че имало и готови клиенти от Испания (езикът на математиката, а и на комбинаториката, както знаете, навсякъде е един и същ и разбираем!). И пак не ми казвайте, че става дума за хазарт. В България Спортния тотализатор си е 100% законен и също толкова законно е аз да продавам математическите си умения за оптимизиране играта на желаещите. От това те пестят пари, оптимизират комбинациите си, увеличават шансовете си, а аз се радвам на това че си плащат.
Ами нумерологията, науката за значението на числата в повседневния ни живот? По която от години събирам материали, на чисто любителска основа. Но ми беше някак си неудобно и ми се струваше несериозно да говоря за това. А се оказва, че вестниците от две десетилетия насам са пълни с хороскопи, изчисления на щастливи дни, ритми и т.н.
И защо?
Защото хората (хилядите обикновени български граждани, членове на нашето общество) живо се интересуват от тези въпроси. И кой съм аз, та да ги съдя?! И с какво ще наруша правилата на Министъра, ако пиша за вестниците с моите оригинални прогнози и изчисления?! Като така си докарвам и един значителен, допълнителен, законен доход?!
Ето с това ми помогна на мен г-н Ламбов
– «завъртя» ми гледната точка,
- отвори ми очите,
- постави ми правилните въпроси и ми
- показа съвсем нагледно и демонстративно възможностите за допълнителни доходи на един съвременен метод, подходящ за всеки учител с такова отворено съзнание.
И като чета отзивите от дейността му,
http://nadomno.forumy.eu/forum-f14/topic-t147.htm
нямам никакво съмнение, че същото той го прави и за хиляди други хора, вече 13-та година подред, със същия ентусиазъм и едва ли не – денонощно (получавал съм от него писма и в 6 ч. сутринта и в 12 ч. вечерта).
Но прочетете сами, както се казва – директно от източника, какво ни предлага той - на нас учителите ето тук:
http://nadomno.forumy.eu/forum-f55/topic-t609.htm
Е, не се съмнявам, че у Вас (като у всеки друг интелегентен човек) ще възникнат десетки въпроси.
Не се притеснявайте и веднага ги поставите директно на г-н Ламбов по e–maila, ето тук:
lambov@gbg.bg
Мога да Ви уверя от личен опит, че непремено ще получите отговор.
Да, да!
Аз вече преминах обучението и сега работя съвместно с г-н Ламбов по разработването на една безценна Програма за гарантиран от държавата, пожизнен рентен доход за децата на младите родители, който им осигурява поне 102 лв пожизнени, наследими и най-важното - НЕМЪЧЕНИ месечни доходи. Подробности по нея може да прочетете ето тук:
http://nadomno.forumy.eu/forum-f55/topic-t610.htm
Мога само горещо Ви препоръчвам да я обмислите и за себе си.
Аз, лично, вече включих двете си внучки, а на път идва и третото.
Колеги,
Призовавам ви повече да не губим нито минута време, защото както ще разберете от нашата съвместна разработка с г-н Ламбов, Времето наистина е пари, които ние с Вас сме губили в продължение на години (или даже десетилетия – като мен), губим и в момента, поемайки огромния риск да ни изритат като ненужни и съкратени хора, при това даже и без благодарност.
Ако бях изкарал това живо обучение поне 5 или 10 години по-рано, то сега нямаше да имам никакви притеснения.
И това е заради, което съм благодарен на Министър Вълчев – че уволнявайки ме, най-после той ми предостави възможността да се огледам и да си отворя (широко) очите за много истини от живота, които до момента са преминавали някакси покрай мен.
И колеги,
От мен да го знаете!
Потока на парите е обилен, широк, интензивен по целия свят и в България!
Въпросът е - Ние защо не сме в него?!
Да застанем в него (а не някъде покрай него, където остават трохите от една богата трапеза) и то с лице към многобройните възможности (а не ребром), от които можем да черпим с пълни шепи и веднага.
Можем, но дано мисленето не ни изиграе за пореден път номер – номера на бедността, униженията, непризнаването, съмнението …
Аз лично бих се радвал и Вие да се включите в тази дискусия със свои мнения, предложения, виждания.
И когато се убедите окончателно за ползите й, да се запишете и в това великолепно обучение по учителската Програма за основни или допълнителни доходи от къщи (№ 16094-0058).
http://nadomno.forumy.eu/forum-f55/topic-t609.htm
И бъдете уверени, че всеки вложен в него лев многократно се възвръща.
Сега няма да Ви занимавам с това как аз събирах (от 11 мои познати) парите за това обучение, но ако настоявате да научите, пишете ми на e–mail: burenkov18@gmail.com и ще го споделя. Стига опита ми да помогне и на Вас.
Разчитайте изцяло и на съдействие от моя страна, доколкото това е от моите компетенции. Или най-малкото - споделяйте с мен. Аз доста преживях и със сигурност имам какво да Ви кажа.
Но да се запрятаме и да започваме!
Подробна информация по Програмата за обучение ще намерите ето тук:
http://nadomno.forumy.eu/forum-f55/topic-t609.htm
Толкова възможности ни очакват (при това доходни и законни)!
Затова се надявам, че съвсем скоро ще работим съвместно и наистина – доходно! Създавайки един наш свят – на Просветители, Апостоли, Будители, Мисионери!
Поздрав!
Николай Ганчев Колев
село Лисец, област Ловеч
10 септември 2008г.
@ MARFI : И позлвай по-политически коректни думи, не от село, ами извън столицата :)
Абе да не би София да е единствения град в BG бе, сещам се поне за още 8574 такива. То май и ти не си точно от София ами някъде в покрайнините ( не на една туба разстояние ама поне на половин). И колкото до това че на село пишат по-високи оценки и т.н. и т.н мога само едно да ви кажа. Ученици от всички градове на страната, изнасяйте се в селата ( и без това управниците реват че намаляват селяните. Тъкмо ще имате високи оценки и учителите ще ви казват - Брей тоя е от града, дай да му пиша по една седмица, че интелигентно момчето и не смята да дои крави.
// Кирилизирано. Ако решиш да коментираш отново пиши на кирилица, иначе ще ти изтрия коментара. //
10 септември 2008г.
@нели: тук конкретно не става въпрос защо децата бягат от училище. Темата е съвсем друга. И да, аз се “кефя”, когато съм на работа. Защото работя работа, която ми харесва.
@Николай: благодаря ви за този дълъг коментар. Научих доста неща, които не знаех. Ще се заинтересувам повече над този проект, за който говорите.
10 септември 2008г.
Още един от умните граждани, които плюят тъпите селяни. Абе хора, толкова ли не разбирате че всички сме хора и тези деления са единствено прожекция на вашата простотия. Не искам да обиждам автора, но явно това му е нивото и се дразни от селянчетата. Обаче гледната му точка ще се разбие на парченца ако отиде в Европа и виде какво представляват оценките на тези същите гражданчета. Хората от най-елитните софийски гимназии идват в Германия и реалността там е че българите са жалка нация, защото абсолютно всички са отличници по диплома, а реално сме класи, казвам класи по-надолу от немците. Това важи са математически, английски и всякакви елитни софийски гимназийки. Сигурно много от тези хора са плюели селяните за надутите им непокрити оценки, както сега правят с тях. Не е никаква рядкост обаче хората от провинцията да показват много по-добри резултати. И в крайна сметка се оказва че няма абсолютно никакво значение дали си учил на село или във градът. Аз лично много съм си патил, защото съм от село и когато се преместих да уча в града много хора не можаха да приемат този факт. Разбира се, шанс, но и по оценки не отстъпвах ни най-малко. И въпреки това разбирам че тези оценки са абсолютна глупост, защото никъде в България не се измерват реалните потенциали на човека. Давати ти суха информация и те оценяват на превъзпроизвеждането и във същата последователност и пълнота. Така че ако някой в България си мисли че получава адекватно образование много се лъже. Между другото навсякъде е така, не само в България. Просто в България сме най-зле.
А който иска, нека продължава да се дели на селяни и граждани. То простотията няма край.
10 септември 2008г.
Да, когато писах тази статия предположих, че ще раздразня хората от провинцията. Ама и аз съм от тези хора и смятам, че това, което казваш ти не е точно така. Защото аз не деля хората на селяни или граждани. Не деля хората по цвета на кожата, сексуалната им ориентация и т.н. Точно в този материал искам да обърна внимание на учителите, които работят/живеят на село и пишат по-високи оценки на ученици, които не ги заслужават. И говоря за кандидатстването след 8-ми клас, а не след 12-ти.
Ти как би се почувствал, ако кандидатстваш за точно определена паралелка, но не те приемат, не защото не знаеш, а защото други хора със по-висок бал, но не и с по-високи знания заемат мястото, което искаш?
10 септември 2008г.
ОК говориш за учителите, но няма как те да не пишат по-високи оценки за по-малки знания, защото реалността в провинцията е друга. Затова и в градовете има разлика един от друг. Гарантирам ти, че в Ямбол е различно от Пловдив, а в Пловдив е различно от София. И т.н.
И аз говорех за кандидатстването след 7/8 клас, имам опит защото съм го правил, но същият принцип важи на абсолютно всяко ниво. Аз съм учил в 3 града в България, от най-големите до най-малките, във САЩ и в Германия. Навсякъде е едно и също. Единствената разлика е в нивото на съзнание и това е напълно лично нещо. Няма значение кой си и каква е личната ти история. Важно е човек да уважава другите, независимо къде се намират по стълбичката на собственият си разтеж. Всеки си има своето място, но никой не е нито по-добър нито по-лош от останалите.
А това кой заслужава кои оценки, не е толкова лесно да се определи. Това че тези деца на село имат по-малко знания означава ли автоматично че не заслужават оценките си. Може би просто не са имали шанса да получат по-добро образовение, контакт с по-умни хора и да живеят в по-различна среда. И повечето от тези неща не са под техен контрол. Не в оценките е проблема, а във начинът по който работи образувателната система. Ако има реални и честни критерии, тези неща ще се изчистят. Примерно изпитите след 8ми клас са еднакви за всички и повечето училища ги вземат под внимание. Тези които приемат по оценка в повечето случаи не са добри. Знам от личен опит.
10 септември 2008г.
Да, съгласен съм, че определено във всеки град е различно. Аз конкретно говоря как стоят нещата в Ямбол и околността. А относно учителите - има много свестни, определено, но има и такива, които не са. Пример: учителката ми в първи клас работеше като учителка и като психо-терапевт. Беше много изнервена. Крещеше, караше се, закъсняваше, не ни пускаше в междучасие. След първи клас аз се преместих да уча в друго училище главно заради нея. Това нормално ли е? Днес, тя вече не преподава, но такъв ли е профила на един съвременен млад учител?
11 септември 2008г.
Виж,наистина няма смисъл от цялото вайкане.Ако мислиш ,че е постъпено с теб несправедливо-рано или късни всичко ще си дойде на мястото.Защо наистина мислиш,че елитните гимназии са най-добрия “люпилник”за мозъци.Ами и там има проблемни ученици и какво ли не.Познавам момче с обикновена гимназия,което работи в Брюксел като специалист ,без връзки без вуйчо владика.И получава страхотни пари.Не спирай да се образоваш-имаш нет, само мерак да имаш.Хайде хаирлия да е!И аз съм от село!
13 септември 2008г.
no comment of me
16 септември 2008г.
Определено не си прав.
Когато бях в 8 клас живеех на село, намиращо се на около 20км от Пловдив. Бях запален по самолетите, от военното летище до селото, което вече не съществува и исках да уча в единствения техникум(един от водещите) в Пловдив, който обучава по самолетна специалност. Оценките ми винаги са били отлични, но определено съм учил за да ги постигна. В класа ни отличниците бяхме 4-5 от 30 ученика. С някои от тях ходихме през цялата година на допълнителни уроци по математика за да се подготвим за изпитите в техникумите. Това се прави и от учениците в големите градове, които имат амбиции за по-добро училище.
Резултатът беше, че бях приет с 4-ти резултат от всички кандидатствали в техникума. Там няма пристрастност към кандидатите от селата. Затова входните изпити и матурите трябва да ги има, защото показват реално нивото на всеки без какъвто и да е субективизъм и са единствения аргумент, който може да обори твърдения, като този пост, защото когато фактите говорят и блогърите мълчат ;).
А според мен причината за недотам доброто представяне в гимназии и техникуми на ученици, които не са в родното си населено място според мен идват от факта, че те обикновено живеят на квартира/общежитие и съответно контрола от страна на родителите им е по-малък от колкото на тези, които живеят при родителите си. Другата причина е пубертета, който засяга всички и също е причина, като цяло успеха на учениците в гимназиите да е по-нисък от този на същите в основните училища.
16 септември 2008г.
@Ангел: всеки има право на мнение. Аз уважавам твоето, но в никакъв случай не искам да мислиш, че говоря за всички ученици от селата. Защото както казах и малко по-горе, аз не обичам да поставям хората под общ знаменател.