Осъзнавам, че заглавието на публикацията може да не е съвсем правилно. Може би защото всеки разбира “промяната” по различен начин. Моето мнение е, че хората не се променят. По-точно променят се, но не изцяло. Причините са много. Да вземем за пример детските си години. Тогава не винаги разбираме кое е правилно. Но се учим от грешките си. Като се опарим, повече не си слагаме ръката на печката. И всеки изминал ден се изграждаме като характери. Всеки изминал ден е изпълнен с приключения в очакване на нещо ново. Нещо непознато досега. Но колкото и хубави да са детските години далеч не са безкрайни. И идва момента, в който си поставяме нови цели.

Порастваме, сблъскаме се с най-различни неща всеки ден. Идват първите по-сериозни проблеми. Търсим съвети от по-големи или се мъчим да се оправяме сами. И ето, неусетно идва деня, в който си задаваме много въпроси, които нямат точен отговор. През този преход ние вече сме се оформили като характери. Имаме свои лични интереси, свои лични амбиции, свои лични мечти. Борим се, за да ги осъществим. Детството вече е отминало. Площадката пред блока е все по празна. Може ли да променим това? Може ли да си променим вижданията си над нещата? Да, може би е възможно, но хората не се променят за броени часове. Една по-сериозна промяна би отнела месеци, години ако щете. Но в крайна сметка пак ще сме си същите.

Дали хората могат да се променят? Дали хората могат да станат по-лоши или по-добри? Това вече е строго индивидуално. Аз лично не мисля, че съм се променил. Макар, че през последните няколко дни мои приятели се опитват да ме убедят точно в това. Не знам каква е причината, поради която смятат, че съм се променил, но е възможно те да са прави, а аз да не го осъзнавам. Преди известно време се опитах да подредя своите приоритети и взех някои важни решения. Направих промяна, макар и малка, но ми беше адски трудно. Може би такъв ми е характера, може би съм склонен да не се променям. А вие? Опитвали ли сте се да се промените и ако да защо? И не на последно място - ако сте се променили за колко време сте успели да постигнете тази промяна?

Тези избори ще ги запомня с много неща. Негативни рекламни кампании, скандали в телевизионни предавания, и не на последно място - огромната активност на някои от политиците в интернет. Използват Facebook и много други социални мрежи. Но последната мода (явно) е да си направят блогове. Инвестират пари в реклама, блоговете им се посещават, а те (или някой от екипа им) пишат публикации как ще оправят държавата. За жалост много малко са блоговете на политиците, които се поддържат и след избори. Обикновено се правят за няколко месеца, пишат, пишат, пишат и след това спират.

Ама не се и учудвам. Те в парламента не ходят, както се казва, а пък в блоговете ще пишат. Как пък да не. Иначе единственият блог, който ми харесва е този на Мартин Димитров. Има доста статии и пише доста редовно. Но честно да си призная не го чета много често, тъй като просто съм свикнал всички политици да лъжат. И не мога да разбера, как може да пуснат някой от затвора, защото ще става депутат. Ебаси държавата, честно. Вкараха Вальо топлото на топло и то точно през изборно време. А на замесените политици по този случай нищо не им направиха. Чудя се, ако убият човек (недай Боже) дали ще влязат в затвора? Този имунитет трябва да се махне, поне според мен.

Преди няколко седмици реших да създам първия ми тематичен блог. Доста мислих на каква тематика да го развивам, но най-накрая се спрях и реших сайта да е за интернет, CMS системи, хостинг компании. Общо взето тематиката на блога е свързана с интернет и блогове. За жалост все още няма достатъчно статии, но правя всичко по въпроса и се надявам съвсем скоро съдържанието на сайта да се обогати. Ако искате хвърлете едно око и кажете какво мислите. Блога се намира на адрес it.dichev.org. Приемам абсолютно всяка една критика, стига тя да е градивна. Дизайна, който съм избрал честно казано не е много добър, но все пак търсих теми, чрез които да се откроява най-вече съдържанието.

Целта ми е да направя един добър тематичен блог, в който всеки да може да научи нещо повече. Нещо, което не знае. Да, знам че има сайтове за уроци, но въпреки това аз съм на мнение, че ако публикувам 100 реда код без никакви оказания няма да има смисъл. По-добре да пиша за системи (дали са авторски или CMS няма голямо значение) и всеки да знае какво прави. Надявам се, че след няколко месеца блога ще има поне малко редовни потребители и че те ще четат моите материали. Не знам дали ще успея, но са ме учили, че никога не трябва да се отказваш от целите си. Е, аз няма да се откажа, пък ако сайта ви хареса - посещавайте го!

Миналата седмица се събирахме да изпратим една съученичка за морето. Събрахме пари, купихме алкохол, направихме салата и всичко беше готово. Отиваме в уговорения час и започваме да се веселим. Пийваме, хапваме, слушаме музика… опаа. Бяхме 8 човека. 4-ма слушат чалга, другите хаус. Отначало редувахме двата стила и беше доста интересно. След това обаче започна вечния спор между двата стила. “Хаус маниаците се друсат”, “Чалгарите пък се напиват като свине” и т.н. Поспорихме малко, стана полунощ и на мен леко взе да ми писва. Пийвам си ракията, хапвам салатка и слушам. Не ми се спореше много много по тази тема.

Около един часа обаче взех леко да се дразня и пуснах химна. Не знам защо, но спора спря и най-накрая започнахме да се веселим като хората. След това беше без значение кой какъв стил пуска, тъй като почти всички вече бяхме пийнали доста и не ни правеше впечатление. Аз лично уважавам всякакъв стил музика и не ми пречи да слушам всичко, но когато съм на маса предпочитам да слушам нещо по-ритмично. Ако и вие някога изпаднете в подобна ситуация - пускайте химна. Всички ще са доволни и няма да спорите кой какво и защо слуша. А иначе не мога да разбера защо съседите винаги викат полиция. Добре, че когато се събираме вкъщи това не ми се е случвало.

Както някои от вас вече може би знаят аз не вярвам много много на ясновидците. Или поне не на тези, чиито физиономии се показват по телевизията всеки ден с една едничка цел - бърза печалба. Според мен никой няма правото да стресира определен човек, като му казва, че след няколко месеца ще се разболее или пък че ще му се случи нещо много лошо. И видите ли, трябва да му се направи магия, за да се предотврати. А това включва поредица от сеанси, за които се плаща в кеш. Винаги. Разбира се, нямам право да казвам на хората да не ходят при подобни гледачи. Все пак това си е въпрос на личен избор. Но честно да ви кажа, аз никога няма да отида при ясновидец, защото днес се нагледах на какви ли не глупости по телевизията.

Премествайки каналите днес попаднах на едно предаване по някаква неизвестна телевизия (поне за мен) и направо останах изумен. За период от три минути се обадиха страшно много хора, които искаха да разберат какво ще им се случи или от какво са болни. На екрана се сменяха две жени и един мъж, уж ясновидци и искаха имената на зрителите си. След кратък размисъл от порядъка на няколко секунди те казваха какво точно ще се случи или как може да се предпазиш от най-различни неща. Направо се изумих колко хора звънят и каква е цената на тази услуга. Нещо от сорта на 1,20 лв. за минута. Това плащат абонатите на БТК, решили да се свържат с предаването. Не знам дали участниците са поставени лица, но ще ви кажа само едно.

По закон никой няма правото да казва по телевизията как може да се лекува дадена болест, освен ако не е лекар. А аз лично не мисля, че водещите на това предаване са лекари и че разбират нещо от здравеопазване. Всичко явно е въпрос на пари и предварително изготвен сценарий. Обаждаш се и питаш дали брат ти ще е добре. Ясновидците ти казват да, а всъщност се оказва, че ти нямаш брат. И наистина не мога да проумя как някой може да се обади, за да му наговорят хиляда глупости, а и на всичкото отгоре да си плати за това. И не искам да ме разбирате погрешно. Вероятно има хора, които имат дарба. Това не го оспорвам. Но не мисля, че тези хора ще търсят материалното и че ще помагат на хората за пари. Примера за това се надявам, че всички го знаем.

Определено през последните години се появиха страшно много сериали. Някои от тях са глупави, други пък стават за гледане, но “Д-р Хаус” е сериалът, който винаги ми е харесвал. Всяка една серия е уникална сама по себе си и всеки път се случва нещо различно. Честно казано аз лично не съм привърженик на продукциите, чието действие се развива в болница. По ред причини. Обаче Д-р Хаус успява да ме забавлява дори когато нещата са трагични. Чети нататък